Библията

 

Матей 28

Проучване

   

1 А като се мина съботата, на първия ден от седмицата, дойдоха Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.

2 А, ето, стана голям трус; защото ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка, и седна на него.

3 Изгледът му беше като блескавица, и облеклото му бяло като сняг.

4 И в страха си от него стражарите трепереха, и станаха като мъртви.

5 А ангелът проговори, като каза на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпнатия Исус.

6 Няма Го тук; защото възкръсна, както и рече: дойдете и вижте мястото, гдето е лежал Господ.

7 Идете скоро да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите; и, ето, Той отива преди вас в Галилея; там ще Го видите; ето казах ви.

8 И те излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост, и завтекоха се да известят на учениците Му.

9 И ето Исус ги срещна и рече: Здравейте! А те се приближиха и се хванаха за нозете Му и Му се поклониха.

10 Тогава Исус им рече: Не бойте се; идете кажете на братята Ми да идат в Галилея, и там ще Ме видят.

11 Когато те отидоха, ето, някои от стражата дойдоха в града и известиха на главните свещеници всичко що бе станало.

12 И те, като се събраха със старейшините и се съвещаваха, дадоха на войниците доволно пари, и рекоха:

13 Кажете, че учениците Му дойдоха през нощта и Го откраднаха, когато ние спяхме.

14 И ако слух за това стигне до управителя, ние ще го убедим, а вас ще направим да нямате грижа.

15 Те, прочее, взеха парите, и постъпиха както бяха научени. И това що те казаха се разнесе между юдеите, и продължава даже и до днес.

16 А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на бърдото, гдето Исус им определи.

17 И като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.

18 Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.

19 Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух,

20 като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].

   


www.bibliata.com

От "Съчиненията на Сведенборг

 

Небе и Ад #1

Проучете този пасаж

/ 603  
  

1. Там, където Господ говори за свършека на вековете, което е последното време според Църквата, в края на пророчеството за своите бъдещи състояния на любов и вяра, казва:

„И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят; тогава ще се яви на небето знамение­то на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небес­ните облаци със сила и слава голяма; и ще изпрати Анге­лите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на не­бесата. " (Матей 24:29-31).

Онези, които разбират тези думи в буквалния смисъл, вярват, че всички събития според описанието ще се случат в последното Време, наречено Страшен Съд; не само че Слънцето и Луната ще се затъмнят и звездите ще за­почнат да падат, че ще се появи знак Господен на Небето и че Сам Той ще стане зрим сред облаците, а с Него - ан­гели с тръба, но също, според друго пророчество, че це­лият Видим свят ще бъде погубен, а сетне ще съществуват ново небе и нова земя. На това мнение са мнозина в Църквата днес. Но те не знаят тайните, които се Крият в единичните съдържания на Словото; в тях се съдържа вътрешен смисъл. Тези събития не бива да се разбират като природни и земни, каквито са по буквален смисъл, а като духовни и небесни. Ето защо смисълът не бива да се търси в множеството от думи, а във всяка дума. Слово­то е записано в чисти съответствия, така че в крайна сметка всяка дума съдържа смисъла. Какъв е той, може да се разбере от изложеното и записаното в „Небесни тайни", а също и в обяснението за Белия кон от Апокалипсис. От този смисъл се разбира, че в горния фрагмент Господ говори за своето пришествие от облаците: Слънцето, което ще се затъмни. означава Господ като любов; Луна­та означава Господ като вяра; звездите означават позна­нията за добро и истинно, или другояче казано, за любов­та и вярата; знакът на Сина Човечески в Небето е поява­та на Божията истина; земните племена, които ще зап­лачат, означават всичко добро и истинно, тоест, цялата любов и цялата вяра; пришествието на Господа от обла­ците със сила и слава означава пък Неговото присъствие в Словото и откровението; облаците означават Слово­то според неговия буквален смисъл, докато славата означава Словото във вътрешен смисъл; ангелите с гръмог­ласна тръба означават Небето, откъдето идва Божията Истина. Вече може да се прозре какво значат Господните думи: в сетните дни на Църквата, когато не ще има вече любов и вяра, Господ ще се яви в Словото като негов вът­решен смисъл и ще открие тайните небесни - тайни, които отсега нататък ще разкриваме постепенно - за Не­бето, за Ада, а също за живота на човека след смъртта. Макар че всичко това е описано в Словото, човекът на Църквата днес съвсем бегло познава Небето и Ада, да не говорим за живота след смъртта. Дори мнозина от оне­зи, които са родени в Църквата, ги отричат, питайки се кой идва при тях, за да им ги разказва. Но за да не може това желание за отрицание, което властва сред знае­щите много за света, да повлияе и поквари простите по сърце и по вяра, бе ми отредено цели тринадесет години да бъда едно с ангелите и да говоря с тях така, както го­вори човек с човека, а също да видя какво е на Небето и какво - в Ада. Сега вече ми е позволено да опиша видяно­то и чутото; надявам се с това да проясня невежество то и да разсея безверието. Днес съществува такова не­посредствено откровение, защото откровение е онова, което трябва да се разбира под Пришествие на Господа.

/ 603