Псалми 35

Проучване

   

1 (По слав. 34). Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.

2 Вземи оръжие и щит, И стани да ми помагаш.

3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.

4 Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.

5 Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.

6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.

7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.

8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му.

10 Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?

11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо

12 Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.

13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;

14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.

15 Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.

16 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.

17 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми {Еврейски: Едничката ми душа.} от тия лъвове.

18 Аз ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.

19 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина.

20 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.

21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!

22 Ти си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,

23 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.

24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.

25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.

26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.

27 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И Твоята хвала всеки ден.

   
Scroll to see more.

www.bibliata.com