1
А след два дни щеше да бъде пасхата и празника на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да го умъртвят.
2
Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа.
3
И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.
4
А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?
5
Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.
6
Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? тя извърши добро дело на Мене.
7
Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.
8
Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.
9
Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.
10
Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде.
11
Те, като чуха, зарадваха се, и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.
12
А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?
13
И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.
14
И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е приготвената за Мене приемна стая гдето ще ям пасхата с учениците Си?
15
И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.
16
И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.
17
И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.
18
И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.
19
Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?
20
А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.
21
Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.
22
И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло.
23
Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея.
24
И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.
25
Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.
26
И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
27
И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните [в Мене тая нощ]; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и овцете ще се разпръснат".
28
А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея.
29
А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче, не.
30
Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
31
А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.
32
Дохождат на едно място наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля.
33
И взе със Себе Си Петра, Якова и Иоана, и захвана да се ужасява и да тъгува.
34
И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.
35
И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки:
36
Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.
37
И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?
38
Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.
39
И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.
40
И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят.
41
И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.
42
Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава.
43
И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старейшините.
44
А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво.
45
И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! и целуваше Го.
46
И те туриха ръце на Него и Го хванаха.
47
А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.
48
Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?
49
Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат писанията.
50
Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.
51
И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха.
52
А той, като остави плащаницата, избяга гол.
53
И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.
54
А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка.
55
И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха.
56
Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни.
57
Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха:
58
Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.
59
Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.
60
Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?
61
А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения?
62
А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.
63
Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?
64
Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно наказание.
65
И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.
66
И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;
67
и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.
68
А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на преддверието и петелът изпя.
69
Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.
70
А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, [и говорът ти съответствува].
71
А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите.
72
И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.
