1
А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога, и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.
2
А непокорните на Божието учение юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.
3
Но пак те преседяха там доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.
4
И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, други с апостолите.
5
И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,
6
те се научиха и избягаха в ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните им места,
7
и проповядваха благовестието.
8
А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.
9
Той слушаше Павла като говореше; а Павел, като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен,
10
рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.
11
А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас.
12
И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител.
13
И жрецът при Юпитеровото капище, което беше пред града, приведе юнци и донесе венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.
14
Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:
15
О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях;
16
Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,
17
ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.
18
И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва.
19
Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни, и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.
20
А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.
21
И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия,
22
и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.
23
И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.
24
И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;
25
и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.
26
Оттам отплуваха за Антиохия, отгдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което сега бяха извършили.
27
И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват.
28
И там преседяха доста време с учениците.
